Две очи довчера ме зовяха,
гледаха ме влюбено в захлас,
името ми устните шептяха,
просеха от мойте устни страст.
Две ръце ме търсеха във мрака,
молеха за малко топлина,
влюбени, те можеха да чакат,
близост само да им позволя.
Силно рамо чакаше смирено
върху него да склоня глава,
мъжки огън тлееше смутено,
пазеше ме да не изгоря.
Моето сърце не му отвърна,
моята душа не го разбра,
моята ръка не го прегърна,
а захвърли гнево любовта.
Днес очите му ме гледат строго,
устните му чувствени мълчат.
Искам да ги нацелувам много,
ала знам - сега ще ми горчат.
© Зорница Петровска Всички права запазени