nicol0702 (Ваня Николова) nicol0702 (Ваня Николова)
6
30 nov 2007, 9:29

Ще ми позволиш ли

1.5K 0 3

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?

Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?

Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?

Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?

Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце?

Ще ми позволиш ли да виждам в очите ти радостта?

Ще ми позволиш ли да бъда най-нежната жена?

Ще ми позволиш ли да бъда ангела на твоята душа?

Ще ми позволиш ли да бъда твоята съдба?

Ти си ми най-тежката обич за обичане, но ще те обичам... ще ми позволиш ли?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0