nicol0702 (Ваня Николова) nicol0702 (Ваня Николова)
6
30 nov 2007, 9:29

Ще ми позволиш ли

1.5K 0 3

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?

Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?

Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?

Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?

Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце?

Ще ми позволиш ли да виждам в очите ти радостта?

Ще ми позволиш ли да бъда най-нежната жена?

Ще ми позволиш ли да бъда ангела на твоята душа?

Ще ми позволиш ли да бъда твоята съдба?

Ти си ми най-тежката обич за обичане, но ще те обичам... ще ми позволиш ли?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0