30.11.2007 г., 9:29

Ще ми позволиш ли

1.5K 0 3

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?

Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?

Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?

Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?

Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце?

Ще ми позволиш ли да виждам в очите ти радостта?

Ще ми позволиш ли да бъда най-нежната жена?

Ще ми позволиш ли да бъда ангела на твоята душа?

Ще ми позволиш ли да бъда твоята съдба?

Ти си ми най-тежката обич за обичане, но ще те обичам... ще ми позволиш ли?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...