nicol0702 (Ваня Николова) nicol0702 (Ваня Николова)
6
Nov 30, 2007, 9:29 AM

Ще ми позволиш ли

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?

Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?

Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?

Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?

Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце?

Ще ми позволиш ли да виждам в очите ти радостта?

Ще ми позволиш ли да бъда най-нежната жена?

Ще ми позволиш ли да бъда ангела на твоята душа?

Ще ми позволиш ли да бъда твоята съдба?

Ти си ми най-тежката обич за обичане, но ще те обичам... ще ми позволиш ли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0