nicol0702 (Ваня Николова) nicol0702 (Ваня Николова)
6
Nov 30, 2007, 9:29 AM

Ще ми позволиш ли

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?

Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?

Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?

Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?

Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце?

Ще ми позволиш ли да виждам в очите ти радостта?

Ще ми позволиш ли да бъда най-нежната жена?

Ще ми позволиш ли да бъда ангела на твоята душа?

Ще ми позволиш ли да бъда твоята съдба?

Ти си ми най-тежката обич за обичане, но ще те обичам... ще ми позволиш ли?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0