Оскъдна ли е в тебе тишината,
в пролуките на бялата ти скръб,
тежи ли ти понякога вината,
в гърдите ти, студена като смърт.
Умееш ли пред мене да си честен,
когато любовта е тънкостенна,
когато само поривът е лесен,
сгъваем в употреба непотребна.
Случайно, ако някак си успеем,
да се разминем, обич непознали,
ще можем ли тогава да живеем
с илюзия, че нещо сме си дали...