30 окт. 2008 г., 12:01

Ще можем ли...

1.2K 0 24

 

 

Оскъдна ли е в тебе тишината,
в пролуките на бялата ти скръб,
тежи ли ти понякога вината,
в гърдите ти, студена като смърт.

 

 

 

 

Умееш ли пред мене да си честен,
когато любовта е тънкостенна,
когато само поривът е лесен,
сгъваем в употреба непотребна.

 

 

 

 

Случайно, ако някак си успеем,
да се разминем, обич непознали,
ще можем ли тогава да живеем
с илюзия, че нещо сме си дали...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....