Оскъдна ли е в тебе тишината,
в пролуките на бялата ти скръб,
тежи ли ти понякога вината,
в гърдите ти, студена като смърт.
Умееш ли пред мене да си честен,
когато любовта е тънкостенна,
когато само поривът е лесен,
сгъваем в употреба непотребна.
Случайно, ако някак си успеем,
да се разминем, обич непознали,
ще можем ли тогава да живеем
с илюзия, че нещо сме си дали...
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
