21 jul 2013, 20:07

Ще можеш ли

  Poesía » Otra
882 1 1

Ще можеш ли да ме обичаш

със сметки неплатени,

недохранена и безпарична,

със заеми непогасени,

отчаяна и апатична

към живота тежък,

който всичко ми отне,

живея бедно

ден за ден.

 

Ще можеш ли да ме обичаш?

Аз съм скитница бездомна,

не знам дали ще има утре,

все още съм в окови -

затворник в свойта мъка.

 

Ще можеш ли да ме обичаш?

Аз съм кралицата на мрака,

не съм това момиче,

което може би си чакал.

Нося черна рокля и воал,

подари ми ги нощта,

а съдбата ми поднесе

безкрайна самота.

 

Ще можеш ли да ме обичаш така -

в мен живее бедността,

безкрайната тъга

и неизкупена вина?

 

Ще можеш ли?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще мога Хареса ми, но се надявам другата ти творба е да с силно изразен позитивизъм

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...