Ще можеш ли да ме обичаш

със сметки неплатени,

недохранена и безпарична,

със заеми непогасени,

отчаяна и апатична

към живота тежък,

който всичко ми отне,

живея бедно

ден за ден.

Ще можеш ли да ме обичаш?

Аз съм скитница бездомна,

не знам дали ще има утре,

все още съм в окови -

затворник в свойта мъка.

Ще можеш ли да ме обичаш?

Аз съм кралицата на мрака,

не съм това момиче,

което може би си чакал.

Нося черна рокля и воал,

подари ми ги нощта,

а съдбата ми поднесе

безкрайна самота.

Ще можеш ли да ме обичаш така -

в мен живее бедността,

безкрайната тъга

и неизкупена вина?

Ще можеш ли?