19 oct 2022, 7:15

Ще надживеем ледовете

  Poesía
1.3K 16 10

За теб, за мен - за тишината,

остава любовта ни свята.

И идва ледената зима,

за мене слънце си, любима.

 

Парченце топло си в безкрая,

олтар, пред който да се кая.

Ако за миг престане всичко,

ще бъдем повече самички.

 

Затуй бъди до мен в сърцето,

гали ме трепетно с ръцете.

Завий ме с кожата си бяла,

душата само с теб е цяла.

 

Ще надживеем ледовете,

звезда щастлива ще ни свети.

Когато почне тя да пада,

вселената за нас ще страда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брилянтна любовна лирика с много чувство, което блести от искреност и непосредствена нежност! Разбира се, че ще надживеете ледовете! Не се съмнявам!
  • Дълбоко съм признателен на коментиралите този скромен стих, на оценилите го и на поставилите го в Любими! Писал съм го със сърце и душа. По тази причина той може би на мнозина изглежда твърде семпъл и не удовлетворяващ високите им изисквания за перверзно стихоплетство. Но именно стихоплетството е несъвместимо със стихотворение като това. Радва ме фактът, че стихът ми стигна до вашите сърца - сърцата на една отбрана читателска аудитория, а не на многолюдна тълпа.
  • Поздравления за красивата любовна лирика, Младене!
  • Какво значат едни ледове пред обичта. Ще бъдете! Поздравления
  • "Парченце топло си в безкрая,
    олтар, пред който да се кая." и
    "Завий ме с кожата си бяла,
    душата само с теб е цяла."
    Духовната възвишеност, цялост на любимата със тебе, любовта са сляти с божествеността! Много е възвишено и силно стихотворението!
    Прекрасно е!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...