19 oct 2022, 7:15

Ще надживеем ледовете

  Poesía
1.3K 16 10

За теб, за мен - за тишината,

остава любовта ни свята.

И идва ледената зима,

за мене слънце си, любима.

 

Парченце топло си в безкрая,

олтар, пред който да се кая.

Ако за миг престане всичко,

ще бъдем повече самички.

 

Затуй бъди до мен в сърцето,

гали ме трепетно с ръцете.

Завий ме с кожата си бяла,

душата само с теб е цяла.

 

Ще надживеем ледовете,

звезда щастлива ще ни свети.

Когато почне тя да пада,

вселената за нас ще страда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брилянтна любовна лирика с много чувство, което блести от искреност и непосредствена нежност! Разбира се, че ще надживеете ледовете! Не се съмнявам!
  • Дълбоко съм признателен на коментиралите този скромен стих, на оценилите го и на поставилите го в Любими! Писал съм го със сърце и душа. По тази причина той може би на мнозина изглежда твърде семпъл и не удовлетворяващ високите им изисквания за перверзно стихоплетство. Но именно стихоплетството е несъвместимо със стихотворение като това. Радва ме фактът, че стихът ми стигна до вашите сърца - сърцата на една отбрана читателска аудитория, а не на многолюдна тълпа.
  • Поздравления за красивата любовна лирика, Младене!
  • Какво значат едни ледове пред обичта. Ще бъдете! Поздравления
  • "Парченце топло си в безкрая,
    олтар, пред който да се кая." и
    "Завий ме с кожата си бяла,
    душата само с теб е цяла."
    Духовната възвишеност, цялост на любимата със тебе, любовта са сляти с божествеността! Много е възвишено и силно стихотворението!
    Прекрасно е!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...