19 окт. 2022 г., 07:15

Ще надживеем ледовете

1.3K 16 10

За теб, за мен - за тишината,

остава любовта ни свята.

И идва ледената зима,

за мене слънце си, любима.

 

Парченце топло си в безкрая,

олтар, пред който да се кая.

Ако за миг престане всичко,

ще бъдем повече самички.

 

Затуй бъди до мен в сърцето,

гали ме трепетно с ръцете.

Завий ме с кожата си бяла,

душата само с теб е цяла.

 

Ще надживеем ледовете,

звезда щастлива ще ни свети.

Когато почне тя да пада,

вселената за нас ще страда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Брилянтна любовна лирика с много чувство, което блести от искреност и непосредствена нежност! Разбира се, че ще надживеете ледовете! Не се съмнявам!
  • Дълбоко съм признателен на коментиралите този скромен стих, на оценилите го и на поставилите го в Любими! Писал съм го със сърце и душа. По тази причина той може би на мнозина изглежда твърде семпъл и не удовлетворяващ високите им изисквания за перверзно стихоплетство. Но именно стихоплетството е несъвместимо със стихотворение като това. Радва ме фактът, че стихът ми стигна до вашите сърца - сърцата на една отбрана читателска аудитория, а не на многолюдна тълпа.
  • Поздравления за красивата любовна лирика, Младене!
  • Какво значат едни ледове пред обичта. Ще бъдете! Поздравления
  • "Парченце топло си в безкрая,
    олтар, пред който да се кая." и
    "Завий ме с кожата си бяла,
    душата само с теб е цяла."
    Духовната възвишеност, цялост на любимата със тебе, любовта са сляти с божествеността! Много е възвишено и силно стихотворението!
    Прекрасно е!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...