Ще надживеем ледовете
За теб, за мен - за тишината,
остава любовта ни свята.
И идва ледената зима,
за мене слънце си, любима.
Парченце топло си в безкрая,
олтар, пред който да се кая.
Ако за миг престане всичко,
ще бъдем повече самички.
Затуй бъди до мен в сърцето,
гали ме трепетно с ръцете.
Завий ме с кожата си бяла,
душата само с теб е цяла.
Ще надживеем ледовете,
звезда щастлива ще ни свети.
Когато почне тя да пада,
вселената за нас ще страда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
