Oct 19, 2022, 7:15 AM

Ще надживеем ледовете

  Poetry
1.3K 16 10

За теб, за мен - за тишината,

остава любовта ни свята.

И идва ледената зима,

за мене слънце си, любима.

 

Парченце топло си в безкрая,

олтар, пред който да се кая.

Ако за миг престане всичко,

ще бъдем повече самички.

 

Затуй бъди до мен в сърцето,

гали ме трепетно с ръцете.

Завий ме с кожата си бяла,

душата само с теб е цяла.

 

Ще надживеем ледовете,

звезда щастлива ще ни свети.

Когато почне тя да пада,

вселената за нас ще страда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брилянтна любовна лирика с много чувство, което блести от искреност и непосредствена нежност! Разбира се, че ще надживеете ледовете! Не се съмнявам!
  • Дълбоко съм признателен на коментиралите този скромен стих, на оценилите го и на поставилите го в Любими! Писал съм го със сърце и душа. По тази причина той може би на мнозина изглежда твърде семпъл и не удовлетворяващ високите им изисквания за перверзно стихоплетство. Но именно стихоплетството е несъвместимо със стихотворение като това. Радва ме фактът, че стихът ми стигна до вашите сърца - сърцата на една отбрана читателска аудитория, а не на многолюдна тълпа.
  • Поздравления за красивата любовна лирика, Младене!
  • Какво значат едни ледове пред обичта. Ще бъдете! Поздравления
  • "Парченце топло си в безкрая,
    олтар, пред който да се кая." и
    "Завий ме с кожата си бяла,
    душата само с теб е цяла."
    Духовната възвишеност, цялост на любимата със тебе, любовта са сляти с божествеността! Много е възвишено и силно стихотворението!
    Прекрасно е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...