Ти кой си? Старият ми приятел?
                  Вече не! Мислиш се за всичко,
                  а остана нищо в моите очи!

                  Където минеш - там раздори всяваш,
                  целунеш ли - дълбоко згряваш,
                  но споменът за теб боли!

                  Мислиш, че много те обичат! Да,
                  прав си и всички от това само
                  ги боли! В тебе виждат нещо
                  толкова красиво!

                  Целувкта ти много е гореща,
                  вричаш се, но, че още след минута
                  с друга ще бъдеш, се усеща!

                  Колко страдаха и страдат по теб?
                  Не те ли заболя, не си ли човек?
                  Спри да нараняваш! Не знаеш, какво е
                  да плачеш за някого, а той да е с още
                  със сто след теб!

                  Ти си привидно красив, но душа не остана
                  да бие в теб на човек! Покруса сееш навред!
                  Стига вече!

                  Мислиш, че си господар на съдбата, че имаш
                  целия свят! Прав си да се гордееш, че има
                  момичета като мен и сме ти в краката!
                  Но от ден на ден всичко избледнява и
                  романса ти кошмар май става!

                  Повярвай ми, всяка ще ти отмъсти! Но не сега,
                  по-късно, за да е по-мръсно! Чуй думите ми:
                  до година, две ще останеш сам и неразбран!
                  Ще осъзнаеш, че си мъничко човече, способно
                  да се врича, но да изпълнява и истински да
                  обича!!!