14 jul 2007, 10:51

Ще останеш сам

  Poesía
1.2K 0 1

                  Ти кой си? Старият ми приятел?
                  Вече не! Мислиш се за всичко,
                  а остана нищо в моите очи!

                  Където минеш - там раздори всяваш,
                  целунеш ли - дълбоко згряваш,
                  но споменът за теб боли!

                  Мислиш, че много те обичат! Да,
                  прав си и всички от това само
                  ги боли! В тебе виждат нещо
                  толкова красиво!

                  Целувкта ти много е гореща,
                  вричаш се, но, че още след минута
                  с друга ще бъдеш, се усеща!

                  Колко страдаха и страдат по теб?
                  Не те ли заболя, не си ли човек?
                  Спри да нараняваш! Не знаеш, какво е
                  да плачеш за някого, а той да е с още
                  със сто след теб!

                  Ти си привидно красив, но душа не остана
                  да бие в теб на човек! Покруса сееш навред!
                  Стига вече!

                  Мислиш, че си господар на съдбата, че имаш
                  целия свят! Прав си да се гордееш, че има
                  момичета като мен и сме ти в краката!
                  Но от ден на ден всичко избледнява и
                  романса ти кошмар май става!

                  Повярвай ми, всяка ще ти отмъсти! Но не сега,
                  по-късно, за да е по-мръсно! Чуй думите ми:
                  до година, две ще останеш сам и неразбран!
                  Ще осъзнаеш, че си мъничко човече, способно
                  да се врича, но да изпълнява и истински да
                  обича!!!

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...