airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
19 sept 2010, 12:54

Ще пазя нашата камбанария

845 0 13

Защо ме драскаш с тези цветове,

  ръбати...

            мрачни...

  грубиянски?

Към теб аз тичам с перещи ръце

  и търся те зад маски и гримаси.

От полета на моето сърце

 не сещаш полъха на нега

и брулиш ме с делника нелеп,

невехти рани нагноени зеят.

 Защо озлочестяваш ден след ден

една любов в душите ни 

     скатана?

От камъни овявах я през мен,

а ти я хвърли върху суха плява.

Върви си...

по-добре без теб.

       Ще пазя

 нашата камбанария.

И с нея ще огласям всеки ден

  света с любов -

       окичена с магия.

 

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0