19 сент. 2010 г., 12:54

Ще пазя нашата камбанария

835 0 13

Защо ме драскаш с тези цветове,

  ръбати...

            мрачни...

  грубиянски?

Към теб аз тичам с перещи ръце

  и търся те зад маски и гримаси.

От полета на моето сърце

 не сещаш полъха на нега

и брулиш ме с делника нелеп,

невехти рани нагноени зеят.

 Защо озлочестяваш ден след ден

една любов в душите ни 

     скатана?

От камъни овявах я през мен,

а ти я хвърли върху суха плява.

Върви си...

по-добре без теб.

       Ще пазя

 нашата камбанария.

И с нея ще огласям всеки ден

  света с любов -

       окичена с магия.

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...