Sep 19, 2010, 12:54 PM

Ще пазя нашата камбанария

  Poetry » Love
838 0 13

Защо ме драскаш с тези цветове,

  ръбати...

            мрачни...

  грубиянски?

Към теб аз тичам с перещи ръце

  и търся те зад маски и гримаси.

От полета на моето сърце

 не сещаш полъха на нега

и брулиш ме с делника нелеп,

невехти рани нагноени зеят.

 Защо озлочестяваш ден след ден

една любов в душите ни 

     скатана?

От камъни овявах я през мен,

а ти я хвърли върху суха плява.

Върви си...

по-добре без теб.

       Ще пазя

 нашата камбанария.

И с нея ще огласям всеки ден

  света с любов -

       окичена с магия.

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...