Ще пазя нашата камбанария
Защо ме драскаш с тези цветове,
ръбати...
мрачни...
грубиянски?
Към теб аз тичам с перещи ръце
и търся те зад маски и гримаси.
От полета на моето сърце
не сещаш полъха на нега
и брулиш ме с делника нелеп,
невехти рани нагноени зеят.
Защо озлочестяваш ден след ден
една любов в душите ни
скатана?
От камъни овявах я през мен,
а ти я хвърли върху суха плява.
Върви си...
по-добре без теб.
Ще пазя
нашата камбанария.
И с нея ще огласям всеки ден
света с любов -
окичена с магия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
Венци,драго ми е...
