Съдбата ме нарече днес " крадец " ,

че хубостта ти млада в стих е слово.

Ще пазя в арфа твоя благ живец

дори да ме накаже тя сурово.

Да ме наказва колкото си ще,

в сценариите лоши да ме съди.

С каквото иска ще ме прободе,

но теб от мен едва ли ще пропъди.

Стени и планини ще изгради,

морета ще разстила между нас.

И нощ да е - ще бъдеш изгрев ти,

защото те обичам светло аз.

О, времето живот и смърт е, да.

А ти си любовта към вечността.