Съдбата ме нарече днес " крадец " ,
че хубостта ти млада в стих е слово.
Ще пазя в арфа твоя благ живец
дори да ме накаже тя сурово.
Да ме наказва колкото си ще,
в сценариите лоши да ме съди.
С каквото иска ще ме прободе,
но теб от мен едва ли ще пропъди.
Стени и планини ще изгради,
морета ще разстила между нас.
И нощ да е - ще бъдеш изгрев ти,
защото те обичам светло аз.
О, времето живот и смърт е, да.
А ти си любовта към вечността.
© Асенчо Грудев Всички права запазени