Ще потъна в теб
Ще потъна в теб и знам, че там ще се изгубя –
ще вървя като слепец след някоя следа,
ще се ровя в тъмното и ще бълнувам
твоите ръце, твоята душа.
Ще повикам теб, ще бъда птица,
ще те понеса на своето крило,
ще потъна в себе си, ще питам - Бог
това ли е било?!
Ще стоя на пясъка, ще слушам
ехото на вятъра и ще броя –
дните, мислите, следите, пътя,
ще поседна да те опростя.
И при старото огнище ще заровя въглените на страстта...
Колко всичко е да си обичан,
колко нищо е да си душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яна Кузманова Todos los derechos reservados
