Ще премина от тук!

Poesía

497 1 0

Страхувам се!
Много, ужасно страхувам...
От дългите нощи във самота,

в които душата безсилна гладува
за обич и нежност,
за глътка вода!

Горчива, но жива!
Изпълвай ме с нежност
и музика звездна, ти моя Съдба...

На хоризонта
върхове белоснежни
искрящо примамват ме с красота.

Щастлив ли съм?
Много. Разбира се, много!
понесен във полет на бели крила...

Вдъхновен
и докоснат от Божия поглед -
благословен ще премина от тук през Света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0