Страхувам се!
Много, ужасно страхувам...
От дългите нощи във самота,
в които душата безсилна гладува
за обич и нежност,
за глътка вода!
Горчива, но жива!
Изпълвай ме с нежност
и музика звездна, ти моя Съдба...
На хоризонта
върхове белоснежни
искрящо примамват ме с красота.
Щастлив ли съм?
Много. Разбира се, много!
понесен във полет на бели крила...
Вдъхновен
и докоснат от Божия поглед -
благословен ще премина от тук през Света.
© Ангел Милев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
