4 jul 2007, 20:42

Ще продължа да те обгръщам

  Poesía
1.5K 0 6


 

Ще залепя със лейкопласт оръфаните дни,

когато още малко и да вярвам, но се спънах.

След тебе, както винаги, едва успявах да вървя

за да проповядвам колко лесно се живее.


Обичах да те трупам в пазвата за по-нататък,

запечатлен във миговете на геройски сблъсък.

Да се гордея пред такива като мен,

че си запазен, милосърден, всепрощаващ.


В тъмните секунди щом те дебнех,

очите виждаха, че то, сърцето ми не лъже -

че пламъците във необузданите  очи

съвсем не са били любовни мъки...


Но въпреки това ще продължа да те обгръщам,

да те предпазвам, ако слънцето те пари.

В ръката си незабелязано ще издълбавам с кръстче

усмивките, които са били така желани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...