4 июл. 2007 г., 20:42

Ще продължа да те обгръщам

1.5K 0 6


 

Ще залепя със лейкопласт оръфаните дни,

когато още малко и да вярвам, но се спънах.

След тебе, както винаги, едва успявах да вървя

за да проповядвам колко лесно се живее.


Обичах да те трупам в пазвата за по-нататък,

запечатлен във миговете на геройски сблъсък.

Да се гордея пред такива като мен,

че си запазен, милосърден, всепрощаващ.


В тъмните секунди щом те дебнех,

очите виждаха, че то, сърцето ми не лъже -

че пламъците във необузданите  очи

съвсем не са били любовни мъки...


Но въпреки това ще продължа да те обгръщам,

да те предпазвам, ако слънцето те пари.

В ръката си незабелязано ще издълбавам с кръстче

усмивките, които са били така желани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...