2 abr 2004, 15:36

Ще продължа напред!

  Poesía
1.9K 1 4
Нощта отминава
и идва деня,
в него отново
навлизам в слепота.

По пътя вървя,
без да мога да знам,
какво ме чака,
какъв ще бъде краят там.

Усмивки на хора
на виждам напред,
а само тъга
в очите безчет.

И сякаш скръбта
е обзела света,
на мойта усмивка
отвръща сълза.

Човешко страдание
как жалко си ти!
Убиваш ни бавно,
безмилостно.Спри!.

Но зная,че няма
на теб да се дам
и няма да падна
във клопката сам.

А бодро ще стъпвам
с усмивка напред
и зная-ще спре,
тъгата в нас ще умре!


P.S:Животът е толкова кратък,за да го погубваме сами.
Когато ти се усмихнат-усмихни се и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една усмивка ще събуди друга.Нека това продължи докато всички се пробудим.
  • Последният куплет изразява точно това, което искам да дам като послание,не бих го променила.
  • Смяната на ритъма и липсата на рима не са лошо нещо според мен. Даже мен ми харесва.
  • Деси, като цяло много ми харесва. Изпълнението също е на ниво, но последния ти куплет има нужда от преработка, не по отношение на смисъла, а по отношение на формата. Там ти се губи вече и ритъма и римата,които в горните куплети ги имаш и които са много пестеливо,умело и добре построени.Като цяло творбите ти ми харесват,продължавай все така.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...