2 abr 2004, 15:36

Ще продължа напред!

  Poesía
1.8K 1 4
Нощта отминава
и идва деня,
в него отново
навлизам в слепота.

По пътя вървя,
без да мога да знам,
какво ме чака,
какъв ще бъде краят там.

Усмивки на хора
на виждам напред,
а само тъга
в очите безчет.

И сякаш скръбта
е обзела света,
на мойта усмивка
отвръща сълза.

Човешко страдание
как жалко си ти!
Убиваш ни бавно,
безмилостно.Спри!.

Но зная,че няма
на теб да се дам
и няма да падна
във клопката сам.

А бодро ще стъпвам
с усмивка напред
и зная-ще спре,
тъгата в нас ще умре!


P.S:Животът е толкова кратък,за да го погубваме сами.
Когато ти се усмихнат-усмихни се и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една усмивка ще събуди друга.Нека това продължи докато всички се пробудим.
  • Последният куплет изразява точно това, което искам да дам като послание,не бих го променила.
  • Смяната на ритъма и липсата на рима не са лошо нещо според мен. Даже мен ми харесва.
  • Деси, като цяло много ми харесва. Изпълнението също е на ниво, но последния ти куплет има нужда от преработка, не по отношение на смисъла, а по отношение на формата. Там ти се губи вече и ритъма и римата,които в горните куплети ги имаш и които са много пестеливо,умело и добре построени.Като цяло творбите ти ми харесват,продължавай все така.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...