2.04.2004 г., 15:36

Ще продължа напред!

1.8K 1 4
Нощта отминава
и идва деня,
в него отново
навлизам в слепота.

По пътя вървя,
без да мога да знам,
какво ме чака,
какъв ще бъде краят там.

Усмивки на хора
на виждам напред,
а само тъга
в очите безчет.

И сякаш скръбта
е обзела света,
на мойта усмивка
отвръща сълза.

Човешко страдание
как жалко си ти!
Убиваш ни бавно,
безмилостно.Спри!.

Но зная,че няма
на теб да се дам
и няма да падна
във клопката сам.

А бодро ще стъпвам
с усмивка напред
и зная-ще спре,
тъгата в нас ще умре!


P.S:Животът е толкова кратък,за да го погубваме сами.
Когато ти се усмихнат-усмихни се и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Една усмивка ще събуди друга.Нека това продължи докато всички се пробудим.
  • Последният куплет изразява точно това, което искам да дам като послание,не бих го променила.
  • Смяната на ритъма и липсата на рима не са лошо нещо според мен. Даже мен ми харесва.
  • Деси, като цяло много ми харесва. Изпълнението също е на ниво, но последния ти куплет има нужда от преработка, не по отношение на смисъла, а по отношение на формата. Там ти се губи вече и ритъма и римата,които в горните куплети ги имаш и които са много пестеливо,умело и добре построени.Като цяло творбите ти ми харесват,продължавай все така.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...