Ще продължа напред!
и идва деня,
в него отново
навлизам в слепота.
По пътя вървя,
без да мога да знам,
какво ме чака,
какъв ще бъде краят там.
Усмивки на хора
на виждам напред,
а само тъга
в очите безчет.
И сякаш скръбта
е обзела света,
на мойта усмивка
отвръща сълза.
Човешко страдание
как жалко си ти!
Убиваш ни бавно,
безмилостно.Спри!.
Но зная,че няма
на теб да се дам
и няма да падна
във клопката сам.
А бодро ще стъпвам
с усмивка напред
и зная-ще спре,
тъгата в нас ще умре!
P.S:Животът е толкова кратък,за да го погубваме сами.
Когато ти се усмихнат-усмихни се и ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Йотова Все права защищены