2 апр. 2004 г., 15:36

Ще продължа напред! 

  Поэзия
1584 1 4
Нощта отминава
и идва деня,
в него отново
навлизам в слепота.

По пътя вървя,
без да мога да знам,
какво ме чака,
какъв ще бъде краят там.

Усмивки на хора
на виждам напред,
а само тъга
в очите безчет.

И сякаш скръбта
е обзела света,
на мойта усмивка
отвръща сълза.

Човешко страдание
как жалко си ти!
Убиваш ни бавно,
безмилостно.Спри!.

Но зная,че няма
на теб да се дам
и няма да падна
във клопката сам.

А бодро ще стъпвам
с усмивка напред
и зная-ще спре,
тъгата в нас ще умре!


P.S:Животът е толкова кратък,за да го погубваме сами.
Когато ти се усмихнат-усмихни се и ти.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Една усмивка ще събуди друга.Нека това продължи докато всички се пробудим.
  • Последният куплет изразява точно това, което искам да дам като послание,не бих го променила.
  • Смяната на ритъма и липсата на рима не са лошо нещо според мен. Даже мен ми харесва.
  • Деси, като цяло много ми харесва. Изпълнението също е на ниво, но последния ти куплет има нужда от преработка, не по отношение на смисъла, а по отношение на формата. Там ти се губи вече и ритъма и римата,които в горните куплети ги имаш и които са много пестеливо,умело и добре построени.Като цяло творбите ти ми харесват,продължавай все така.
Предложения
: ??:??