Ще са двама неразбраните
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите,
щом дойде съден ден и сетно го окъпят.
А всъщност не живя, не си надскочи силите,
мечтите мъртви бяха, но им върза пъпа.
Надви ли го отрано страшната апатия
или това, което другите ще видят?
Надежда ли, ще кажат – тази пък каква ти е?
Любов ли? Идиот! Звучи като обида.
Един поет по цяла нощ лекува раните
с красиви думи, а в сърцето крие бездна...
Върви при него. Ще са двама неразбраните,
ще се обичат – и звездите да изчезнат...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
💜
-
Мисля, че поезията се ражда само в чувство, в душевен напън и възход. Падението на душата не е блудство, по- скоро неразбран човешки плам.
И в тази връзка...от стихотворен ритъм не искам да разбирам, ни срички да броя, емоциите искам да откривам, разцъфнали не в ред, а в светлина. А нея, светлината , да откривам,като детето, заиграло се на шмичка,
ту тук, ту там - тъгата, тъмнината - в живота те не са еднички.
Който разбрал, разбрал. Този, който трябва ще го почувства.
П.С. Наде,без запетаи в емоциите, само продължавай в колиета-редове! -
Благодаря, Стойчо!
-
Поздравления, Надежда!❣️
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
