Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
12 июл. 2024 г., 01:32  

Ще са двама неразбраните 

  Поэзия » Философская
97 2 4

Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,

 

от списъка зловещ на цял живот грешилите,
щом дойде съден ден и сетно го окъпят.
А всъщност не живя, не си надскочи силите,
мечтите мъртви бяха, но им върза пъпа.

 

Надви ли го отрано страшната апатия
или това, което другите ще видят?
Надежда ли, ще кажат – тази пък каква ти е?
Любов ли? Идиот! Звучи като обида.

 

Един поет по цяла нощ лекува раните
с красиви думи, а в сърцето крие бездна...
Върви при него. Ще са двама неразбраните,
ще се обичат – и звездите да изчезнат...  

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 💜
  • Мисля, че поезията се ражда само в чувство, в душевен напън и възход. Падението на душата не е блудство, по- скоро неразбран човешки плам.
    И в тази връзка...от стихотворен ритъм не искам да разбирам, ни срички да броя, емоциите искам да откривам, разцъфнали не в ред, а в светлина. А нея, светлината , да откривам,като детето, заиграло се на шмичка,
    ту тук, ту там - тъгата, тъмнината - в живота те не са еднички.
    Който разбрал, разбрал. Този, който трябва ще го почувства.
    П.С. Наде,без запетаи в емоциите, само продължавай в колиета-редове!
  • Благодаря, Стойчо!
  • Поздравления, Надежда!❣️
Предложения
: ??:??