Ще са двама неразбраните
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите,
щом дойде съден ден и сетно го окъпят.
А всъщност не живя, не си надскочи силите,
мечтите мъртви бяха, но им върза пъпа.
Надви ли го отрано страшната апатия
или това, което другите ще видят?
Надежда ли, ще кажат – тази пък каква ти е?
Любов ли? Идиот! Звучи като обида.
Един поет по цяла нощ лекува раните
с красиви думи, а в сърцето крие бездна...
Върви при него. Ще са двама неразбраните,
ще се обичат – и звездите да изчезнат...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
