15 sept 2017, 8:33

Ще се науча

  Poesía » Otra
592 1 3

 

Остави ме да си тъжа.
Ей така - нерабрано и тихо.
Да вали върху мен дъжда.
По дланта си да пиша стихове.
Остави ме. Не ми пречи
да соля върху тази рана.
Този кръст не тежи, не тежи!
(Всъщност, само той ми остана.)
Ти обичай, усмихвай, живей...
Пий от щастието си красиво.
И назад да поглеждаш не смей!
(Самотата на теб не отива.)
Остави ме да си тъжа...
Аз съм песен, която спираш.
Любовта между нас бе лъжа.
Излъжи се така... да намираш
обяснение за това,
че изхвърли от моя свят ключа.
Остави ме да си тъжа...
Да съм ничия ще се науча.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...