Ще се науча
Остави ме да си тъжа.
Ей така - нерабрано и тихо.
Да вали върху мен дъжда.
По дланта си да пиша стихове.
Остави ме. Не ми пречи
да соля върху тази рана.
Този кръст не тежи, не тежи!
(Всъщност, само той ми остана.)
Ти обичай, усмихвай, живей...
Пий от щастието си красиво.
И назад да поглеждаш не смей!
(Самотата на теб не отива.)
Остави ме да си тъжа...
Аз съм песен, която спираш.
Любовта между нас бе лъжа.
Излъжи се така... да намираш
обяснение за това,
че изхвърли от моя свят ключа.
Остави ме да си тъжа...
Да съм ничия ще се науча.
© Павлина Соколова All rights reserved.
