9 ene 2010, 17:52

Ще се науча да летя

  Poesía » Otra
910 0 3

Подарих си свобода –

безвременна, просторна.

Погледнах във очите на деня.

Умих лицето си със вяра и надежда.

Пречистена аз чувствам се сега.

 

Вървях без порив дълго,

във тревожна черност.

Одрах се в тръни, глогини.

Почувствах в себе си потребност -

да сбъдна своите мечти.

 

Подарих си светлина – 

с бялост многоцветна.

Вървейки, само нея виждам вече.

Преборих се със гордостта си гневна,

а безнадеждността отпратих надалече.

 

На повърхността изплуваха

мечтите скътани,

които имам със кого да споделя.

Ще вземам и ще давам на по равно,

с времето ще се науча да летя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....