9 ene 2010, 17:52

Ще се науча да летя

  Poesía » Otra
908 0 3

Подарих си свобода –

безвременна, просторна.

Погледнах във очите на деня.

Умих лицето си със вяра и надежда.

Пречистена аз чувствам се сега.

 

Вървях без порив дълго,

във тревожна черност.

Одрах се в тръни, глогини.

Почувствах в себе си потребност -

да сбъдна своите мечти.

 

Подарих си светлина – 

с бялост многоцветна.

Вървейки, само нея виждам вече.

Преборих се със гордостта си гневна,

а безнадеждността отпратих надалече.

 

На повърхността изплуваха

мечтите скътани,

които имам със кого да споделя.

Ще вземам и ще давам на по равно,

с времето ще се науча да летя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...