9 янв. 2010 г., 17:52

Ще се науча да летя

907 0 3

Подарих си свобода –

безвременна, просторна.

Погледнах във очите на деня.

Умих лицето си със вяра и надежда.

Пречистена аз чувствам се сега.

 

Вървях без порив дълго,

във тревожна черност.

Одрах се в тръни, глогини.

Почувствах в себе си потребност -

да сбъдна своите мечти.

 

Подарих си светлина – 

с бялост многоцветна.

Вървейки, само нея виждам вече.

Преборих се със гордостта си гневна,

а безнадеждността отпратих надалече.

 

На повърхността изплуваха

мечтите скътани,

които имам със кого да споделя.

Ще вземам и ще давам на по равно,

с времето ще се науча да летя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...