9 янв. 2010 г., 17:52

Ще се науча да летя

911 0 3

Подарих си свобода –

безвременна, просторна.

Погледнах във очите на деня.

Умих лицето си със вяра и надежда.

Пречистена аз чувствам се сега.

 

Вървях без порив дълго,

във тревожна черност.

Одрах се в тръни, глогини.

Почувствах в себе си потребност -

да сбъдна своите мечти.

 

Подарих си светлина – 

с бялост многоцветна.

Вървейки, само нея виждам вече.

Преборих се със гордостта си гневна,

а безнадеждността отпратих надалече.

 

На повърхността изплуваха

мечтите скътани,

които имам със кого да споделя.

Ще вземам и ще давам на по равно,

с времето ще се науча да летя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...