9 янв. 2010 г., 17:52

Ще се науча да летя

906 0 3

Подарих си свобода –

безвременна, просторна.

Погледнах във очите на деня.

Умих лицето си със вяра и надежда.

Пречистена аз чувствам се сега.

 

Вървях без порив дълго,

във тревожна черност.

Одрах се в тръни, глогини.

Почувствах в себе си потребност -

да сбъдна своите мечти.

 

Подарих си светлина – 

с бялост многоцветна.

Вървейки, само нея виждам вече.

Преборих се със гордостта си гневна,

а безнадеждността отпратих надалече.

 

На повърхността изплуваха

мечтите скътани,

които имам със кого да споделя.

Ще вземам и ще давам на по равно,

с времето ще се науча да летя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...