Ще се науча да летя
Подарих си свобода –
безвременна, просторна.
Погледнах във очите на деня.
Умих лицето си със вяра и надежда.
Пречистена аз чувствам се сега.
Вървях без порив дълго,
във тревожна черност.
Одрах се в тръни, глогини.
Почувствах в себе си потребност -
да сбъдна своите мечти.
Подарих си светлина –
с бялост многоцветна.
Вървейки, само нея виждам вече.
Преборих се със гордостта си гневна,
а безнадеждността отпратих надалече.
На повърхността изплуваха
мечтите скътани,
които имам със кого да споделя.
Ще вземам и ще давам на по равно,
с времето ще се науча да летя.
© Цвет All rights reserved.
