2 oct 2008, 20:52

Ще се опитам... (Влюбена до безнаказаност)

1.1K 0 17

 

Ще се опитам...

(Влюбена до безнаказаност)

 

Живея с дневни дози

недостатъчност –

нещастна,

че едва ли

ще ти

стигна.

В ръцете си събирам

късчета самотност,

за да ги слепям

в опит за

обичане.

А сутрините ми

са постоянно

залезни,

с ухание на

мъртви пеперуди.

За страховете си

сама съм се

наказала.

Омръзна ми

да бъда Тази.

И ще стана

Друга.

Ще те обичам –

колкото и да е

недостатъчно.

Ще те оставя даже

ти да ме

раздираш.

А после,

влюбена във теб

до безнаказаност,

ще се изправя

и ще се опитам

да ти

стигна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!

    Еми, радвам се, че се появи отново!

    Радо,... де да го знам... Ако му дойде в повече - мисля, че знае изхода!

    Поздрави!
  • " А сутрините ми са постоянно залезни " - невероятно!!Страхотно пишеш.Поздрави!
  • Ще те обичам -
    колкото и да е
    недостатъчно.

    Че какво повече, Ели?
  • Нямаш представа колко много ми хареса твоя стих.Стана част от мисълта ми.
    Благодаря ти.
  • "Живея с дневни дози

    недостатъчност" – Страхотно си го казала! Невероятно силен стих! Браво и от мен!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...