Ще се опитам...
(Влюбена до безнаказаност)
Живея с дневни дози
недостатъчност –
нещастна,
че едва ли
ще ти
стигна.
В ръцете си събирам
късчета самотност,
за да ги слепям
в опит за
обичане.
А сутрините ми
са постоянно
залезни,
с ухание на
мъртви пеперуди.
За страховете си
сама съм се
наказала.
Омръзна ми
да бъда Тази.
И ще стана
Друга.
Ще те обичам –
колкото и да е
недостатъчно.
Ще те оставя даже
ти да ме
раздираш.
А после,
влюбена във теб
до безнаказаност,
ще се изправя
и ще се опитам
да ти
стигна...
© Елмира Митева Все права защищены
Еми, радвам се, че се появи отново!
Радо,... де да го знам... Ако му дойде в повече - мисля, че знае изхода!
Поздрави!