20 sept 2007, 20:07

Ще се покаже слънцето

  Poesía
804 0 16
 

Затишие...

И вятърът повярва даже,

че ще мълчи небето следобяд.

Че слънцето ще се покаже,

когато думите с изтръгнат хлад


от есенното всекидневие

ще ме приспят със обещания.

С покана за обяд или билети

за театър... Поредно оправдание...


И да не дойдеш, и да дойдеш...

Аз вече свикнах да очаквам

обратното от теб и всичко твое...

Но няма да съм каменната статуя


в чакалнята на гарата „Напразно".

Ще се покаже слънцето за миг,

отсъствието ми да очертае...

И да те светне, че съм си отишла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...