20 sept 2007, 20:07

Ще се покаже слънцето

  Poesía
809 0 16
 

Затишие...

И вятърът повярва даже,

че ще мълчи небето следобяд.

Че слънцето ще се покаже,

когато думите с изтръгнат хлад


от есенното всекидневие

ще ме приспят със обещания.

С покана за обяд или билети

за театър... Поредно оправдание...


И да не дойдеш, и да дойдеш...

Аз вече свикнах да очаквам

обратното от теб и всичко твое...

Но няма да съм каменната статуя


в чакалнята на гарата „Напразно".

Ще се покаже слънцето за миг,

отсъствието ми да очертае...

И да те светне, че съм си отишла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...