20 сент. 2007 г., 20:07

Ще се покаже слънцето

810 0 16
 

Затишие...

И вятърът повярва даже,

че ще мълчи небето следобяд.

Че слънцето ще се покаже,

когато думите с изтръгнат хлад


от есенното всекидневие

ще ме приспят със обещания.

С покана за обяд или билети

за театър... Поредно оправдание...


И да не дойдеш, и да дойдеш...

Аз вече свикнах да очаквам

обратното от теб и всичко твое...

Но няма да съм каменната статуя


в чакалнята на гарата „Напразно".

Ще се покаже слънцето за миг,

отсъствието ми да очертае...

И да те светне, че съм си отишла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....