Sep 20, 2007, 8:07 PM

Ще се покаже слънцето

  Poetry
805 0 16
 

Затишие...

И вятърът повярва даже,

че ще мълчи небето следобяд.

Че слънцето ще се покаже,

когато думите с изтръгнат хлад


от есенното всекидневие

ще ме приспят със обещания.

С покана за обяд или билети

за театър... Поредно оправдание...


И да не дойдеш, и да дойдеш...

Аз вече свикнах да очаквам

обратното от теб и всичко твое...

Но няма да съм каменната статуя


в чакалнята на гарата „Напразно".

Ще се покаже слънцето за миг,

отсъствието ми да очертае...

И да те светне, че съм си отишла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...