Sep 20, 2007, 8:07 PM

Ще се покаже слънцето

  Poetry
803 0 16
 

Затишие...

И вятърът повярва даже,

че ще мълчи небето следобяд.

Че слънцето ще се покаже,

когато думите с изтръгнат хлад


от есенното всекидневие

ще ме приспят със обещания.

С покана за обяд или билети

за театър... Поредно оправдание...


И да не дойдеш, и да дойдеш...

Аз вече свикнах да очаквам

обратното от теб и всичко твое...

Но няма да съм каменната статуя


в чакалнята на гарата „Напразно".

Ще се покаже слънцето за миг,

отсъствието ми да очертае...

И да те светне, че съм си отишла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...