17 feb 2009, 8:28

Ще се помоля преди тръгване

  Poesía
682 0 6
Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето,  хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.


Разпръснах ветровете даже.
За мене - нетипично.
Да не пречат на дългия ми полет,
към себе си, от нищото.


Ще се помоля преди тръгване...
Не, не съм забравила,
че някъде във времето
аз пак ще те открия.


Жестоко. Много е жестоко
всяко тръгване.
Подгизна и морето  от сълзи.
Небето натежа от хлипове.


Добре. Не съм забравила.
На тръгване да взема онова
парченце нежност. Липсващо...
С което трябваше да си щастлив.


А ти не си. И аз не съм такава.
Но щом си тръгна...
Всъщност. Трябва ли да се делим?!
... Аз искам да остана цяла.
Тъй както любовта ни.
Неразбрана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Остава вярата в любовта!Не забравяш и своята нежност.
    Дори когато ти е тъжно летиш високо,
    а какво ли е когато се носиш на крилата на щастието!
    Поздрави!
  • Може Би, от части изживяна.
  • "Небето натежа от хлипове..." - Силно е и ми беше приятно, че отново се спрях при теб и прочетох!
  • "А ти не си. И аз не съм такава." Тогава?! Сърдечни поздрави!
  • Труден полет...А трябва ли да тръгваш! Целувки!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...