Feb 17, 2009, 8:28 AM

Ще се помоля преди тръгване

Poetry

674 0 6

Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.

Разпръснах ветровете даже.
За мене - нетипично.
Да не пречат на дългия ми полет,
към себе си, от нищото.

Ще се помоля преди тръгване...
Не, не съм забравила,
че някъде във времето
аз пак ще те открия.

Жестоко. Много е жестоко
всяко тръгване.
Подгизна и морето от сълзи.
Небето натежа от хлипове.

Добре. Не съм забравила.
На тръгване да взема онова
парченце нежност. Липсващо...
С което трябваше да си щастлив.

А ти не си. И аз не съм такава.
Но щом си тръгна...
Всъщност. Трябва ли да се делим?!
... Аз искам да остана цяла.
Тъй както любовта ни.
Неразбрана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

СашоМ (Сашо Маринов)

Хареса ми!Остава вярата в любовта!Не забравяш и своята нежност.
Дори когато ти е тъжно летиш високо,
а какво ли е когато се носиш на крилата на щастието!
Поздрави!

2009-02-18T21:13:59+02:00
Lingerie (Николай Стойчев)

Може Би, от части изживяна.

2009-02-18T20:24:45+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

"Небето натежа от хлипове..." - Силно е и ми беше приятно, че отново се спрях при теб и прочетох!

2009-02-17T17:19:10+02:00
wind2008 (Владимир)

"А ти не си. И аз не съм такава." Тогава?! Сърдечни поздрави!

2009-02-17T11:55:18+02:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Труден полет...А трябва ли да тръгваш! Целувки!

2009-02-17T11:52:00+02:00