Nella_gold (Нели )
841 4525
17 февр. 2009 г., 08:28

Ще се помоля преди тръгване 

  Поэзия
529 0 6
Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето,  хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.


Разпръснах ветровете даже.
За мене - нетипично.
Да не пречат на дългия ми полет,
към себе си, от нищото.


Ще се помоля преди тръгване...
Не, не съм забравила,
че някъде във времето
аз пак ще те открия.


Жестоко. Много е жестоко
всяко тръгване.
Подгизна и морето  от сълзи.
Небето натежа от хлипове.


Добре. Не съм забравила.
На тръгване да взема онова
парченце нежност. Липсващо...
С което трябваше да си щастлив.


А ти не си. И аз не съм такава.
Но щом си тръгна...
Всъщност. Трябва ли да се делим?!
... Аз искам да остана цяла.
Тъй както любовта ни.
Неразбрана...

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!Остава вярата в любовта!Не забравяш и своята нежност.
    Дори когато ти е тъжно летиш високо,
    а какво ли е когато се носиш на крилата на щастието!
    Поздрави!
  • Може Би, от части изживяна.
  • "Небето натежа от хлипове..." - Силно е и ми беше приятно, че отново се спрях при теб и прочетох!
  • "А ти не си. И аз не съм такава." Тогава?! Сърдечни поздрави!
  • Труден полет...А трябва ли да тръгваш! Целувки!
  • Поантата тежи - задъхана, останала без сили от раздялата!
    Нелко*!
Предложения
: ??:??