17 февр. 2009 г., 08:28
Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.
Разпръснах ветровете даже.
За мене - нетипично.
Да не пречат на дългия ми полет,
към себе си, от нищото.
Ще се помоля преди тръгване...
Не, не съм забравила,
че някъде във времето
аз пак ще те открия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация