17 dic 2007, 14:53

Ще се превърна в...

1.7K 0 24
Разядени от сълзи две очи -
две черни дупки сякаш във земята...
Безропотно загинали мълчат!
Не сещат вече студ, ни топлината...

Застинали, нетрепкащи уста
отдавна чувства спряха да изричат...
Не могат да си спомнят откога
не са целувани. Не знаят да обичат!

Черупка черна бяла гръд яде!
Сърцето вече няма там да бие
и болката смъртта ще изплете
живота с паяжина да покрие!

Отпуснати безжизнено ръце
със пръсти тънки, дълги, вкочанени.
Безспирно диреха едно лице -
намериха, но бяха наранени...

Очите, устните, сърцето и ръцете
безкрайно се раздаваха за ВАС!
А Вие... Продължавайте - ГРАБЕТЕ!!!
Останалото Нищо ще съм аз...

                                              2001г.
                                               N!X



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!Поздравления!
  • Имам..колкото искаш само че не мога да публикувам повече от 1 на ден..
  • Пишеш много хубаво и интересно.Чудя се защо нямаш още творби.Интересна персона си.
  • дам..послетното е нещо като НОК
  • Неветоятно добре написано...и най-ме трогна последното:
    Очите, устните, сърцето и ръцете
    безкрайно се раздаваха за ВАС!
    А Вие... Продължавайте - ГРАБЕТЕ!!!
    Останалото Нищо ще съм аз...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...