17 дек. 2007 г., 14:53

Ще се превърна в...

Поэзия » Оды и поэмы

1.7K 0 24

Разядени от сълзи две очи -
две черни дупки сякаш във земята...
Безропотно загинали мълчат!
Не сещат вече студ, ни топлината...

Застинали, нетрепкащи уста
отдавна чувства спряха да изричат...
Не могат да си спомнят откога
не са целувани. Не знаят да обичат!

Черупка черна бяла гръд яде!
Сърцето вече няма там да бие
и болката смъртта ще изплете
живота с паяжина да покрие!

Отпуснати безжизнено ръце
със пръсти тънки, дълги, вкочанени.
Безспирно диреха едно лице -
намериха, но бяха наранени...

Очите, устните, сърцето и ръцете
безкрайно се раздаваха за ВАС!
А Вие... Продължавайте - ГРАБЕТЕ!!!
Останалото Нищо ще съм аз...

2001г.
N!X

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

бармах (Леонид Стоянов)

Страхотен стих!Поздравления!

2007-12-18T00:12:27+02:00
bocco (Николина)

Имам..колкото искаш само че не мога да публикувам повече от 1 на ден..

2007-12-17T23:32:51+02:00
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

Пишеш много хубаво и интересно.Чудя се защо нямаш още творби.Интересна персона си.

2007-12-17T22:43:12+02:00
bocco (Николина)

дам..послетното е нещо като НОК

2007-12-17T21:56:26+02:00
lady_rose (Единствена)

Неветоятно добре написано...и най-ме трогна последното:
Очите, устните, сърцето и ръцете
безкрайно се раздаваха за ВАС!
А Вие... Продължавайте - ГРАБЕТЕ!!!
Останалото Нищо ще съм аз...

2007-12-17T21:54:56+02:00