Na-aN (Милена) Na-aN (Милена)
27
13 jul 2007, 19:14

Ще се срещнем след тъгите си

  Poesía
1K 0 9

                                      Ще се срещнем след тъгите си.

                                      Като сме готови

                                      за пътуване един към друг.

                                      И независими

                                      от дължините му,

                                      ще надбягаме светът.
                                      Там, на неговия край,

                                      излегнати по облаци,

                                      закачени на небе-декор,

                                      ще изпълваме телата си

                                      в зачатията на слънца.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Na-aN (Милена)
    Na-aN (Милена)
    Приятно ми е да го чуя,още повече от самата Джейн Еър!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Прочетох много твои стихове които разбира се ми харесаха!
    Поздравления!
    Харесва ми стила ти, търсещ, дръзновен!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Това наричам прелест!
    Огромно двойно удоволствие изпитах: и от образите, и от идеята.
  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    Там е и дъгата
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Когато тъгува човек трябва да бъде сам за да може да усети вкусът на Тъгата...Хубав стих...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0