Jul 13, 2007, 7:14 PM

Ще се срещнем след тъгите си

  Poetry
1K 0 9

                                      Ще се срещнем след тъгите си.

                                      Като сме готови

                                      за пътуване един към друг.

                                      И независими

                                      от дължините му,

                                      ще надбягаме светът.
                                      Там, на неговия край,

                                      излегнати по облаци,

                                      закачени на небе-декор,

                                      ще изпълваме телата си

                                      в зачатията на слънца.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятно ми е да го чуя,още повече от самата Джейн Еър!
  • Прочетох много твои стихове които разбира се ми харесаха!
    Поздравления!
    Харесва ми стила ти, търсещ, дръзновен!
  • Това наричам прелест!
    Огромно двойно удоволствие изпитах: и от образите, и от идеята.
  • Там е и дъгата
  • Когато тъгува човек трябва да бъде сам за да може да усети вкусът на Тъгата...Хубав стих...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...