13.07.2007 г., 19:14

Ще се срещнем след тъгите си

1.1K 0 9

                                      Ще се срещнем след тъгите си.

                                      Като сме готови

                                      за пътуване един към друг.

                                      И независими

                                      от дължините му,

                                      ще надбягаме светът.
                                      Там, на неговия край,

                                      излегнати по облаци,

                                      закачени на небе-декор,

                                      ще изпълваме телата си

                                      в зачатията на слънца.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно ми е да го чуя,още повече от самата Джейн Еър!
  • Прочетох много твои стихове които разбира се ми харесаха!
    Поздравления!
    Харесва ми стила ти, търсещ, дръзновен!
  • Това наричам прелест!
    Огромно двойно удоволствие изпитах: и от образите, и от идеята.
  • Там е и дъгата
  • Когато тъгува човек трябва да бъде сам за да може да усети вкусът на Тъгата...Хубав стих...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...