Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата
в прибоя на моето тяло,
а там... в полето на мислите
избуява любов отначало.
Като скелети тъмни годините,
подрънкват зад хълма зелен,
навиват до край пружините,
на болните стави във мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse