Ще се свия в съня ти уютно
Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата
в прибоя на моето тяло,
а там... в полето на мислите
избуява любов отначало.
Като скелети тъмни годините,
подрънкват зад хълма зелен,
навиват до край пружините,
на болните стави във мен.
Да ме спъват мечтаят си явно,
но душата на тях се не дава,
от любов обладана отдавна,
ще излекува коварната рана.
Миражно загледана в утрото
през късче прозрачна мъгла,
ще се свия в съня ти уютно
до изгрева бял на деня!
© Миночка Митева All rights reserved.
