Когато стрелят пушките и танковете,
пълзят в полето, тракат със вериги,
тогаз отлита към Небето Ангел
разплакан, тъжен, от душа обиден...
На тяло-слаб, възпитан не в казарма,
И белокрил, не оцветен с война...
и няма в него нито миризмата, нито шарма,
не е опора на вдовишката сълза...
Не! не! Аз не зова обратно.
Той сам ще дойде няма ли война.
Ще разоре пак нива благодатна.
С шиник ще хвърля скрити семена. ...